буен съм планински ручей
смело пролома гнетя
обич нося и по случай
нежни думи ти мълвя

ти си кръшнното поточе                                      
от съседна долина
чуруликаш-славей птиче
но дели ни планина

един за другиго родени
Господ даже побеля
що са толкова широки
тез планински рамена

със настръхнали гърди
склона пориш страстно...
ваеш огнени черти
бързаш сладострастно

косата ти от старо злато
в срамежливата луна оглеждам
проклинам облаче брадато
дръзнало да пресече оттам

очите ти играят детски
във синьото небе омайно
със смели мисли пубертетски
надолу нося се нехайно

усмивката ти чувам често
хитро вятъра се смее
подсвирква на бъзик злочесто
любовта да проумее

тъжна си-слънцето пълзи
плачеики небето хълца
студени,кървави сълзи
подло вятъра накълца

брегове,мостове стари
от любов ги бъхтя аз
никой няма да припари
обичта си е за нас

вяло е полето равно
стара дама ли си вече ти?!
виеш си снагата плавно
там към твоите мечти

зърна ме с очи звънливи
подкосиха се нозе
двамата ще сме щастливи
там в далечното море
             НиКо