бездънно тъмно-спънах се във него
Ангелът ми беше-счупил си крило
ледът скимтеше а сърцето меко
гласът му скърца-парещо ветрило

крещи снега-от облаците вика
мълчи душа като камбана стара
ориста беснее-съдбата блика
не дишам, устни хапя на разгара

лют поглед в очите плитки закопах
изрових пламък и страстно заблестя
мигом литна-в обичта се озовах
Ангелът не беше той, а беше-ТЯ
                          НиКо